НАДОВЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДОВЛЍЧАМ, -аш, несв.; надовлека̀, надовлечѐш, мин. св. надовля̀кох, надовлѐче, прич. мин. св. деят. надовля̀къл, -кла, -кло, мн. надовлѐкли, прич. мин. страд. надовлѐчен, св., прех. 1. Довличам много неща, голямо количество от нещо или всичко; навличам¹, намъквам, надомъквам. Квартирантът надовлече отнякъде стари столове, масички, етажерки.

2. Разг. Неодобр. Довличам мнозина или всички; навличам1, надомъквам, надовеждам. Откъде ми надовлече в къщата толкова много хора! надовличам се, надовлека се страд.

НАДОВЛЍЧАМ СЕ несв.; надовлека̀ се св., непрех. Разг. Неодобр. Само мн. и 3 л. ед. Довличаме се мнозина или всички; навличам се, надомъквам се, намъквам се. Чакахме почти час, докато се надовлече целият клас.