НАДОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надоля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Надвивам, надделявам, побеждавам. Се биле, шчо се биле со душманот и го надолиле, и вечерта си се вратиле. Нар. прик., СбНУКШ, ч. II, 128. Оделе ми, малко, пооделе; / кога бее стред гора зелена, / Секула го дремка надолила. Нар. пес., СбАИ, 123.

2. Скланям, придумвам. Го било страф [бащата] керка му да не се отепат, за тея премислил .. али не ке может некако да я надолит, за да го земет [момчето]. Нар. прик., СбНУ ХI, 151. Царот не сакал да ѝ кажет, каква йе работата, на царицата, ама пошчо го надолила много, йе рекол: "Нели ме прашаш, слушай,.." Нар. прик., СбНУ ХI, 145. надолявам се, надоля се страд.