НАДОХОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДОХО̀ЖДАМ, -аш, несв. (разг.); надо̀йда, -еш, мин. св. надойдо̀х и (съкр. разг.) надо̀да, -еш, мин. св. надо̀дох, прич. мин. св. деят. надошъ̀л и надошѐл, -шла̀, -шло̀, мн. ‑шлѝ, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Дохождаме в голям брой, много, мнозина или всички. Ще надойдат на сватбата все отбрани хора, кой с бомбе, кой с копринена кърпичка и с ръкавици от свинска кожа. Св. Минков, РТК, 118. На определения час тук се стече небивало множество. От всички краища бяха надошли хора да видят Ян Бибиян. Елин Пелин, ЯБЛ, 40. Като мина харман, че като надодоха ония турлаци с талиги, иззеха що керемиди имаше. Й. Йовков, ЖС, 9. Надохождат зяпачи, / всеки хвърля петаче. / Меца друса гърбица, / пълни Манго торбица. СбХ, 83. Колкото по-силничко ся притисна с гребена, толкоз повече кожата ся трие и с това повечко кръв надохожда. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 13.

— Друга (диал.) форма: надоха̀ждам.