НАДО̀ЧЕН

НАДО̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е разположен, намира се над окото, очите. Главата на горилата е голяма. Черепът има големи надочни издатини и силно развити черепни костни гребени. Г. Марков, ЧМ, 16. "Те [маймуните] стояха на една гола площ и се занимаваха с търсене на бамбукова слама. Те бяха малки, с гола кожа, със силно изпъкнали надочни кости (вежди). ПН, 1932, кн. 3, 35. От приложената рисунка на черепа се вижда,.. Отчупена е едната надочна кост. ПН, 1932, кн. 3, 46.

Списък на думите по буква