НАДПИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДПЍВАМ, -аш, несв.; надпѝя, -ѝеш, мин. св. надпѝх, прич. мин. страд. надпѝт, св., прех. Пия повече от някого, надминавам в пиене някого. Пръв го [Момчил] стигна Гюра пияница, / шчо надпива триесе юнака; / него Вранчо сос копита сгази. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 48. надпивам се, надпия се страд.

НАДПЍВАМ СЕ несв., непрех. Състезавам се, надпреварвам се с някого по пиене, обикн. на спиртни питиета. Отговаря арапина: / Ази търся краляв Марка, / пофалиха краляв Марка, / че си пие млого вино, / ази додох вино да пием, / да пием да са надпиваме. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 147. Седнали са три делии, / .. Вино пият, надпиват се. Нар. пес., СбВСт, 120.