НАДПИСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДПЍСВАНЕ¹, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надписвам1 и от надписвам се. Една важна грижа на преписвачите в старата ни книжнина винаги е била грижата за хубавото надписване на книгите и тяхното украсяване. Б. Ангелов, ЛС, 141.

НАДПЍСВАНЕ², мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надписвам2 и от надписвам се. — По-рано конакът принадлежал на евреина Штибианли,.., доставчик на облекло за двореца. Султанът го заловил в надписване на сметката, заповядал да го хвърлят в морето, а конака му дал на любимия си Стефанаки бей. Хр. Бръзицов, НЦ, 74. Цинцаринът,.., настанен обикновенно тогава маханджия в някое село, е заробвал икономически селяните с тежки лихви, с лъжливи тефтери и безбожни надписвания. Бълг., 1902, бр. 477, 4.