НАДПРИКАЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДПРИКА̀ЗВАМ, -аш, несв. и св.; надприка̀жа, -еш, мин. св. надприка̀зах, св. (разг.), прех. Приказвам повече от някого, надминавам някого в приказване; надговорвам, надговарям, наддумвам. Веднъж тя чу: няколко жени приказваха за нейния Кръстя. Това не беше вече завист, а нещо друго, от което ѝ стана приятно и леко. Кръстю приказвал с един адвокат от града и пред всички селяни го надприказвал. Г. Караславов, СИ, 277. Остави,.., нали знаеш, че не можеш да го надприказваш. Нему само това му е — да противоречи. М. Смилова,

ДСВ, 129. Говореше нехайно и високо, сигурен, че никой не може да го надприказва. Н. Антонов, ВОМ, 35. надприказвам се, надприкажа се страд. и взаим. Трудно е да се надприказва такъв оратор.

НАДПРИКА̀ЗВАМ СЕ несв., непрех. Надпреварвам се с някого кой да каже повече, да приказва повече; надговорвам се, надговарям се, наддумвам се. Жената го изгледа изумено .. и се усмихна пресилено. — Аз съм дошел не да се надприказваме, а работа да вършим... — Работа... Кой знай... Г. Караславов, СИ, 213. Приказваха, надпреварваха са / тъкмо ми цели три недели, / пак не могле да са надприкажат. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 23.