НАДПЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДПЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надпявам и от надпявам се; надпявка. Помнеше тая нощ с нацъфтели липи,.., с унили стонове на чухали,.., със славееви надпявания в шубраците и с фосфоресциращи искри на светулки. Ем. Станев, ТЦ, 59. Родопа още тънеше в дълбоките мрачини на нощта, но петлите по кошарите усещаха вече в просъница, че иде време за предутринното надпяване... О. Василев, ЗЗ, 5. Юговаре пъстър славей: / — Хой та тебе, малка моме, / хад [хайде] да са фанем голям залог, / голям залог надпяване. Нар. пес., СбНУ Х, 8.