НАДРИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДРЍПВАМ, -аш, несв.; надрѝпам, ‑аш и надрѝпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надрѝпнат, св., прех. Диал. Надскачам, надскачвам, надскоквам. — И за Хахарин разправяше, дето се шишнал въз небето... Ти чу ли? — Чух, чух. — Надрипнал облаците и оттам видел земята — продължи баба Неделя. Н. Хайтов, ШГ, 59. Разсърди се Марко българина, / та изтегли коня Шарколия, / та го сбута със златни махмузи, / та надрипна порти чимширови. Нар. пес., СбНУ, XLVII, 9. Ако си по юнак от мене, / тизе, Марко, мене че надрипнеш, / ако ли съм по юнак от тебе, / язе, Марко, нечем да те губим. Нар. пес., СбНУ V, 92. надрипвам се, надрипам се и надрипна се страд.

НАДРЍПВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надскачам се, надскачвам се. Днес ще започнем [игрите]! Отвъд джамията .. ще бягат тия, с конете; надясно ще се надрипват; натам, към града, ще мерят нишан. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 117. Ама младите пак се еглендисват: яли ще се надрипват, яли ще се надфърлят с камъне — какво и да е, все е еглендже. М. Георгиев, Избр. разк., 129.