НАДРОБЀН

НАДРОБЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надробя като прил. 1. Който е на малки късове, парчета. Илка извади голяма баница,.., разкъса я на парчета и подаде на Герган. Той пое изпеченото парче, от което се показаха бучки надробено сирене. К. Калчев, ЖП, 303. Иванов сръчно измъкна Станкуловата разписка, накъса я, изхвър‑

ли надробените хартийки в коша. Ст. Марков, ДБ, 442. Преди употреба сушените насекоми се стриват на прах и се смесват с настърган морков или надробено яйце. Вл. Помаков, ПДП (превод), 30. Промиване се постига, като се разбърка надробена руда с течаща вода. Хим. V кл., 1950, 118. На голям обяд дай му [на детето] рядка месна чорбица с ориз или с надробени залъци и пр. Й. Груев, КН 7 (превод), 12.

2. За ястие, обикн. мляко, супа или със сос — в който са сложени залъци, парчета от хляб, хранителни продукти. Ганка обядвала вино, надробено с хляб, и се опила. Г. Караславов, Избр. съч. II, 126. Си ручал Господ симид и млеко надробено. Нар. прик., СбНУ ХV, 91.

Списък на думите по буква