НАДРУСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДРУ̀СВАМ, -аш, несв.; надру̀сам, ‑аш, св., прех. Разг. 1. С друсане събарям, свалям известно количество или много (плодове); натръсквам. На четвъртия ден тя ги заведе при друга круша — далеко,.. Дълго стояха под дървото, а майката не се качваше да надруса от стипчивите плодове. Ламар, ГМ, 36.

2. Разтърсвам, раздрусвам нещо, някого много, в голяма степен. По пътя така надрусахме ябълките, че не ставаха вече за продаване.

3. Прен. Написвам нещо (доклад, статия, писмо и под.) или нарисувам, правя нещо набързо и обикн. незадълбочено, как да е или невъздържано, грубо; напрасквам. Докато аз организирам опичането [на телешката глава], ти надрусай един доклад там за развитие на животновъдството,.. Г. Краев, Ст., 1965, бр. 1008, 1. Върнах се аз на другия ден, надрусах на доктора още едно анонимно писмо, че ако си не дигне парцалите от тук, квартирата му ще бъде дигната във въздуха. Чудомир, Избр. пр., 261. — Защо не мога като Тициан да рисувам? Такива карикатури бих надрусала, че... Др. Асенов, И, 53.

4. Прен. Неодобр. Накарвам се на някого, нагълчавам някого. Така ги надрусаха от главната им дирекция, че буквално им понижиха барем с 50 процента предпразничното настроение. Тарас, Ст., 1966, бр. 1039, 1. надрусвам се, надрусам се страд. надрусвам си, надрусам си възвр. Надрусах си сливи.

НАДРУ̀СВАМ СЕ несв.; надру̀сам се св., непрех. 1. Разг. Друсам се много, до насита.

2. Нов. Жарг. Вземам голямо количество опиати, натъпквам се с опиати, наркотици. Сега остана само някой синковец [футболист], обзет от чувство за безнаказаност, да се надруса,.. и после да бъде похвален пред строя. 24 часа, 1998, бр. 150, 6.

◊ Надрусвам си / надрусам си пазвата. Диал. Обогатявам се, обикн. по нечестен, непочтен начин. Има ли да е вършил той [главатарят] много работи на младо време? — Амчи от де е зел тези пари, що ги има? — А че де си е надрусал той тъй пазвата? П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 130.