НАДРЪГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДРЪ̀ГВАМ¹, -аш, несв.; надръ̀гна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надръ̀гнат, св., прех. Диал. Повдигам, запретвам (пола на дреха и под.); надръгнувам. Бели си поли надръгни. Н. Геров, РБЯ III, 151.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДРЪ̀ГВАМ², -аш, несв.; надръ̀гна, ‑еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. надръ̀гнат, св., прех. Диал. Дръгна докрай; начесвам. надръгвам се, надръгна се страд., възвр. и взаим.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.