НАДРЪ̀ГВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надръгвам1; надръгнуване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДРЪ̀ГВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надръгвам2 и от надръгвам се; начесване.