НАДРЪНДЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДРЪ̀НДЯМ СЕ¹, -яш се, несв.; надръ̀ндя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Надръндвам се1.

НАДРЪ̀НДЯМ СЕ², -яш се, несв.; надръ̀ндя се, -иш се, мин. св. -их се, непрех. Диал. 1. Надувам се, набъбвам; надръндвам се2 (Т. Панчев, РБЯд).

2. Разсърдвам се, навъсвам се; надръндвам се2. Надръндила са да плаче. Т. Панчев, РБЯд, 219.

3. Жарг. Напивам се; надръндвам се2.