НАДРЪНКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДРЪ̀НКВАМ, -аш, несв.; надръ̀нкам, -аш, св., прех. Разг. Пренебр. Изприказвам, наговорвам много неща (глупости или празни, излишни неща); наплещвам, наплесквам, набрътвям, набръщолевям. Тъкачев я попита за своя нов калеко. Станка се изчерви. — Къде го видя? Тъкачев разправи набързо къде го е видял и какво му е надрънкал пред Кировица. Г. Караславов, ОХ I, 227. Когато ядоха сладоледа, Лиза надрънка куп глупости, които Бодко при по-спокойно време би нарекъл "евтини приказки". В. Ченков, СНД, 95. Евгени усети как Росинка изведнъж се отдръпна от него.. Схванал промяната в настроението ѝ, той изпита срам и тежко чувство на недоволство от самия себе си. "Защо ѝ надрънках всичко това?" — упрекна се горчиво. Д. Ангелов, ЖС, 181. надрънквам се, надрънкам се страд.

НАДРЪ̀НКВАМ СЕ несв.; надръ̀нкам се св., непрех. Разг. Пренебр. Наприказвам се много, до насита, обикн. като изричам глупости или празни, излишни неща; надърдорвам се, наплещвам се, набрътвям се, набръщолевям се. Не се ли надрънка цял ден с жена ми, че и сега продължавате?

НАДРЪ̀НКВАМ СЕ¹, -аш се, несв.; надръ̀нкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Дрънкам дълго време до насита със звънец или с друг предмет; надрънчавам се. Детето цял ден дрънка звънчето на велосипеда и все не може да се надрънка.

НАДРЪ̀НКВАМ СЕ², -аш се, несв.; надръ̀нкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Грубо. Напивам се, препивам; натрясквам се, насмуквам се, налоквам се, нарязвам се, напорквам се, накърквам се, насвирквам се, нафирквам се, насвятквам се, натаралянквам се, нацоквам се, насмърквам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.