НАДСВИРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДСВЍРВАМ, -аш, несв.; надсвѝря, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Свиря повече или по-хубаво от някого, надминавам някого в свирене. Бащата чувствуваше превъзходството на сина си и с едно задоволство си казваше: "Май че Стоян надсвири баща си!" Ст. Даскалов, СЛ, 203. Пасе си стадото около него, текат водите на Родопите, вятърът люшка тревата и съска във високите кипариси, а той надува свирката срещу него, за да го надсвири. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 191-192. Тя ли твърдеше с непоколебима увереност, че нейният любим свирец ще го надсвири, защото е даровит и с отлична музикална подготовка? Г. Караславов, Избр. съч. V, 277. — Оброк от клетва по-страшен! Ако я надсвири, булка на коляно да му падне — ако го надиграй, вакли му очи да изпие! П. Тодоров, Събр. пр. II, 139-140. надсвирвам се, надсвиря се страд.

НАДСВЍРВАМ СЕ несв.; надсвѝря се св., непрех. Състезавам се с някого в свирене. Из треволяците се надсвирваха нестройно щурци и някъде съвсем наблизо в ниския бухнал лешников храст прошумяваше зелено гущерче. Ст. Даскалов, СД, 423. Низамската музика и музиката на моряците се надсвирваха. Ст. Дичев, ЗС, 363. В читалищния салон и по площадите през целия ден певци и певици, гайдари и кавалджии показваха своето изкуство, надпяваха се и се надсвирваха.