НАДСЛОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДСЛО̀В м. 1. Дума или думи, поставени като наименование в началото на писмен текст или на отделни негови части; заглавие, наслов. Най-забележителната му [С. Радев] творба са няколко книги, свързани в едно цяло с надслова "Строителите на съвременна България". С. Радев, ССБ I, 6 (предговор). Тия крещящи надслови, разкъсали текста на малки части, имаха за цел да привлекат вниманието на читателя, да възбудят въображението му, да разкъсат нервите му. М. Кремен, РЯ, 215. От поместената в тоя брой статия под надслов "Турската администрация в България" те [читателите] ще видят как са постъпале жителите на пловдивския округ .. в митрополията пред владишкия пратеник. НБ, 1877, бр. 63, 249.

2. Думи или текст, поставени обикн. на надгробен паметник. Запрете се юнаци, братя постойте! Да прочетеме този надгробен надслов. НБ, 1876, бр. 53, 206. Всяка душа е поема безкрайна / и нейните стихове шъпне нощта, / а всеки стих обич е, мъка и тайна, / а всеки стих сън е и скръбен надслов. Хр. Смирненски, Съч. I, 8.