НАДСМИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДСМЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; надсмѐя се, -ѐеш се, мин. св. надсмя̀х се, прич. мин. св. деят. надсмя̀л се, -а се, -о се, мн. надсмѐли се, св., непрех. Смея се над, на някого, подигравам се, осмивам някого; присмивам се. Беров знаеше, че Димитров не винаги се смее на себе си, а често тихичко се надсмива и на другите. Д. Кисьов, Щ, 389. Калофер пламваше от яд... Струваше му се, че Деян чете като на книга мислите му и тайно му се надсмива в душата си. М. Марчевски, П, 60. "Тя ми излиза одвъд на двори, / да ми замита равните двори, / ем ги замита, ем се надсмива / и мене вика: По-редко мини, / по-редко мини, по-често гледай." Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 290. // Разш. Изразявам насмешка, пренебрежение, презрение към някого или нещо, поставям се по-високо от някого, нещо с някакво действие. Свинарят останал докачен от царската скъперност и решил да му се надсмее, като си построи проста дървена къща, която да стои по-високо от царските палати. Й. Радичков и др., ГСП, 126-127.