НАДТИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДТЍЧВАМ, -аш, несв.; надтѝчам, ‑аш, св., прех. Тичам по-бързо или повече от някого, изпреварвам някого в тичане; надбягвам, надгонвам. Ако и с един крак, но с помощта на патеричката си, той силно

подскачаше и припкаше от човек на човек, щото и този, който има два крака, едва би го надтичал. Ил. Блъсков, КУ, 67. Опитай се в леса вълк да надтичаш. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-41 184. надтичвам се, надтичам се страд.

НАДТЍЧВАМ СЕ несв.; надтѝчам се св., непрех. Състезавам се с някого в тичане; надбягвам се, надгонвам се. — Иди кажи на голобрадия да се надтичвате. Който надпревари, негово ще бъде блатото. Ран Босилек, Р, 119. — Аз и много силно тичам — рече Сирма със свенлива гордост. — Веднъж се надтичвахме с чичо Марин в ливадата на Пресяка и го надбягах. Д. Ангелов, ЖС, 426. Излезнеха ли на теферич,.., подучени от новия учител, селските младежи започваха да се строяват и да пеят, да се надтичват и надскачват. Ст. Дичев, ЗС I, 360. Сърдито магаре и с коня биле се надтичва. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 144.