НАДТЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДТЯ̀ГАМ, -аш, несв.; надтѐгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Натежавам, надтежавам, натягам. Наспоред ни вървяха конете, като пукна пушката из шумата. Лазар извика, без да види кой пукна.. и гръмна върху дима, но удари ли нещо, не удари ли, не зная, само на мене ми изтръпна кракът и надтегнах към лявата страна на коня. Ц. Гинчев, ГК, 269. Страшното влияние хаджи Гъчово надтегна в капаната, успехът Несторов всеки час ставаше по-сигурен. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 33.