НАДУПЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДУ̀ПЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надупчвам и от надупчвам се. Кожите да не се коват при сушене, а да се окачват с щипки. По този начин ще се избягва надупчването им. ВН, 1955, бр. 244, 2. Матрица за надупчване на сита.