НАДУПЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДУ̀ПЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надупча като прил. Който е обикн. с много дупки. В един голям тиган цвърчаха шумно тестени късчета, които бързо бухваха в кипящото масло и щом ставаха златистокафяви, готвачът ги събираше с една разлата, надупчена лъжица и ги слагаше в широко блюдо. Д. Талев, ГЧ, 51. Фелдфебелът носеше лека картечница. Нейната дълга надупчена цев се открояваше на сивия фон. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 365. Когато го посетех, той ми приготвяше пуканки на една надупчена тенекия. Д. Калфов, ПЮН, 19. В добре затъмнена стая запалваме волтова дъга или друг силен източник. Отвора на кутията, в която е поставен източникът, закриваме с надупчено капаче. През всяка дупчица на капачето източникът изпраща сноп светлина. Физ. Х кл, 1951, 102.