НАДУТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДУ̀Т, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от надуя като прил. 1. За предмет от еластична материя — който е с изпъната форма и увеличен обем, понеже е напълнен с въздух, течност и под. Смешна беше надутата гайда, огромна под мишницата на гайдаря и ручалото ѝ проточено кой знай докъде зад рамото му. Д. Талев, ЖС, 308. До стените отстрани имаше два големи надути мехове от нещо като кожа. Елин Пелин, ЯБЛ, 77. Гарпунът са везва с дълго въже,.., — на което на другия край са закача надут с въздух мех. Знан., 1875, бр. 17, 262. // За тесто, хляб — бухнал. Те бяха малки самунчета, но толкова надути, че отхапеш ли крайщниче, вътре остава голяма празнина. Кр. Григоров, Р, 140.
2. За платно (на лодка или кораб), дреха, плат и под. — който е изпънат от напора на вятъра; издут. От лодката с надутото платно пристигнаха звукове. Ив. Вазов, ХХVI, 125. Гемия с надути, жълтеникави платна, натоварена с дърва, се носеше леко към Дунава. Ст. Дичев, ЗС I, 562.
3. За лице, бузи, тяло на човек — който е пълен, закръглен. Загалиха, замилуваха, зацалуваха по надутите бузки, по гойните
меки ръчици детето. Ив. Вазов, Съч. ХII, 41. Често дядо му, като го друса на ръце, казва му с цалувки по надутите бузки: — Бащичко! Комита цял. Ив. Вазов, Съч. VII, 132.
4. Който има увеличен обем и изпъкнала форма в резултат на възпаление, болест, плач и др.; подут, възпален. От амбулаторията излезе оня, който беше пъшкал — млад селянин с надута буза, върху която беше сложен памук и превръзка. Й. Йовков, ЖС, 204. От време на време ще се мерне някоя от жените низко забулена, с надути от плач очи и ще изчезне пак из стаите. Д. Немиров, Б, 116. По причина на лошавата храна у тях [диваците] са развива безобразно тяло, т. е. тънки членове, дебел и надут корем,.., и отвратително лице. Знан., 1875, бр. 11, 165.
5. Прен. Разг. Високомерен, надменен, горделив. Той [Спартак] убедил своите другари гладиатори, че по-добре е да проливат кръвта си за собствената си свобода, нежели за развеселяване на надутите римляне. Н. Михайловски, РВИ (превод), 87-88. Зели да са явяват в Европа .. високи училища или университети, у които ся учили особено млади от третий ряд граждане; защото надутите големци за срам го имали да ся залисват с наука. Й. Груев, КВИ (превод), 87-88.
6. Прен. Който съдържа или изразява високомерие, надменност; надменен, високомерен, горделив. Надутата простащина, която така често срещам в своята софийска среда,.., е признак на парвенюто с малко дарби, но с големи амбиции. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 15. Рилски не понесе надутите думи на Катерински и за изненада на всички избухна и сви пестник срещу лицето на историка. К. Петканов, В, 204. Международните събития поглъщаха всичкото им [на немците] внимание. Дори Лихтенфелд беше загубил обикновената си надута бъбривост. Войната беше въпрос на дни или на седмици. Д. Димов, Т, 345-346. // За реч — който е приповдигнат, патетичен, книжен. Старшията обичаше надутите и купешки приказки, но в неговите уста тези приказки будеха само смях. Ив. Хаджимарчев, ОК, 197.
7. Прен. За текст, план и под. — който съдържа, изпълнен е с умишлено подсилени, преувеличени факти и данни. Тъкмо по това време из рибарските гори вилнееше прословутият инженер Букояд,.., сечеше, дето му падне,.., преизпълняваше и без това прекомерно надути планове, получаваше награди. Н. Тихолов, ДКД, 105. Апостолските писма от останалите три окръга говореха неща невероятни,.. Според надутото съдържание на тия писма, наистина човек са би отчаял, като гледа колко напред са отишле нашите братия от другите краища на отечеството ни. З. Стоянов, ЗБВ I, 384. Надуто комюнике за победен ход на войната.