НАДУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДУ̀ХВАМ, -аш, несв.; наду̀хам, -аш, св., прех. 1. За вятър — с голяма сила или много духам върху някого или нещо, като предизвиквам неприятни усещания. Бяхме на разходка в планината и вятърът ни надуха.

2. Вкарвам с духане; вдухвам. Веднаж Белчо заболя. Повикахме бързо налбантина,.. Той го прегледа внимателно, най-после му надуха с цев някакъв лютив черен прах в носа и го остави. Елин Пелин, Съч. II, 30-31.

3. Остар. Вдъхвам, вкарвам (душа, живот). Сретко. .. — Моите устни са стояли прилепени на пребледнелите уста на сина ми цял един час; .. един час съм си напрягал силите, за да бих можел да му надухам душа, но напразно! Кр. Пишурка, ИТ (побълг.), 42-43. надухвам се, надухам се страд.