НАДФЪРЛЮВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДФЪ̀РЛЮВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надфърлювам и от надфърлювам се; надхвърляне, надфърляне, надвъргване. Надфърлюване: Всеко [дете] натрупва пред себе си купчина камъни, не по-големи от орех, и почват да се надфърлят, кой може да запрати камъка по-далеч. СбНУ, XLII, 71.