НАДФЪРЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДФЪ̀РЛЯМ, -яш, несв.; надфъ̀рля, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Надхвърлям; надфърлювам, надвъргвам. Който надфърли / дърво яворово, / той ще да земе / мома Калина. Нар. пес., СбНУ XLVI, 216. Един блян, който далеч надфърля моята присъща скромност и който .. ми причинява дори неприятно стеснение. Т. Влайков, Съч. III, 51. надфърлям се, надфърля се страд.

НАДФЪ̀РЛЯМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Надхвърлям се; надфърлювам се, надвъргвам се. Всеко [дете] натрупва пред себе си купчина камъни, не по-големи от орех, и почват да се надфърлят, кой може да запрати камъка по-далеч. СбНУ, XLII, 71. Надфърляле са / довец и ерген. Нар. пес., СбНУ XLVI, 216.

— Друга (диал.) форма: надвъ̀рлям.