НАДХВЪРЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДХВЪ̀РЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надхвърлям и от надхвърлям се. Не беше ли той привързаният, може би прекалено привързаният към своето семейство баща, и преданият, твърде много преданият на своята работа лекар! Тя винаги се плашеше от това надхвърляне на мярката. Вл. Полянов, ПП, 154.

— Друга (диал.) форма: надвъ̀рляне.