НАДХИТРЮВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДХЍТРЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); надхѝтря̀, надхѝтрѝш, мин. св. надхѝтрѝх, св., прех. Остар. Надхитрявам, надхитрям; надхитрувам. надхитрювам се, надхитря се страд.
НАДХЍТРЮВАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Надхитрям се, надхитрявам се, надхитрувам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.