НАДХИТРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДХИТРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надхѝтря̀, надхѝтрѝш, мин. св. надхѝтрѝх, св., прех. Проявявам се като по-хитър, по-умен и по-съобразителен от някого, успявам с хитрост да измамя, да победя някого; надхитрям. Ние видяхме Толстоевата сатира "Плодовете на просвещението".. В тая пиеса Толстой разказва един забавен случай, когато мужиците надхитряват господаря. А. Каралийчев, С, 120-121. Първомайстори на еснафа,.., учители и вестникари,.., впуснали са в политика, българския въпрос да разрешават, патриаршията, дипломатите, властите да надхитряват. Т. Жечев, БВ, 103. Столетов облизваше устните си.., във вените му се разливаше като тръпка неприятното чувство, че предстои да се представи на по-старши, когото трябваше да надхитри. Д. Добревски, БКН, 42. Баща ѝ [на Ния] я следеше, дебнеше я, пазеше я от българина, но той не можеше да стои непрестанно до нейното легло. И кой може да надхитри момичето, което се готви за най-желаната среща с любимия? Д. Талев, ГЧ, 325. надхитрявам се, надхитря се страд. и взаим. Фон Гайер беше музикален. Той имаше навик да свири с небрежно умение Бетовен, Вагнер, което изпълваше Борис с увереност, че германецът бе несериозен човек, който лесно можеше да се надхитри. Д. Димов, Т, 345. Не за пръв път им се случваше да говорят така: гледат се в очите и се усмихват, без да се срамуват, че искат да се надхитрят като конкуренти. Х. Русев, ПЗ, 32.

НАДХИТРЯ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Надпреварвам се в хитрост; надхитрям се.