НАДХИТРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДХИТРЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надхитрявам и от надхитрявам се; надхитряне. Имаше някаква нервност напоследък у Моис и в разправиите му с чорбаджиите личеше явно желание за надхитряване. П. Спасов, ХлХ, 82. Мъжът и жената в неговите [на Г. П. Стаматов] разкази са в постоянна борба, те се дебнат един друг в стремежа си да се използуват, в надхитряванията си кой кого да владее. Г. Цанев, СИБЛ, 253. Вълкът гризеше дъските и разширяваше пролуката, а овенът го биеше с копита. Две нощи продължи надхитряването. Н. Хайтов, ПГ, 58.