НАДХИТРЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДХЍТРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надхитрям и от надхитрям се; надхитряване. Сега задачата е такава: да се изпишат лозунги по стените на коридорите, да се облепят чиновете с позиви.. Тук майсторлъкът е в пълзенето, в надхитрянето на пазачите, в остроумните хрумвания и хладнокръвната смелост. А. Гуляшки, Л, 424.