НАДХОРТУ̀ВАМ

НАДХОРТУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. Диал. Надприказвам, наддумвам, надговорвам, надговарям. — Какво ще спориш с тях! — посъветва го Станка. — Ако са били свестни хора, те нямаше да избягат от народа си. — И додаде напътствено: — Тях ти няма да ги надхортуваш, с тях няма да се разбереш. Г. Караславов, ОХ IV, 8. надхортувам се страд.

НАДХОРТУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надприказвам се, надговорвам се, надговарям се, наддумвам се; надхоратявам се.

Списък на думите по буква