НАДЪЛГО —Речник на българския език — алтернативна версия
НАДЪ̀ЛГО нареч. 1. На голяма дължина; надлъж. Една вечер, когато слънцето беше превалило и сенките от стрехите бяха се проточили надълго, в Антимовския хан влезе един непознат и малко чудноват човек. Й. Йовков, ВАХ, 92. Колите се клатеха мудно, огъваха се под тежестта на товарите, пращяха сухите им и неустойчиви скелети, разтегнати надълго и теглени от яки сиви волове. Кр. Велков, СБ, 15. Тогава се избират четири прави чамови дървета по дванаесет аршина дълги и на всяко от тях са врязуват краищата толкова надълго, колкото да преминат през правите диречета и да са пробият дупки за ками. З. Княжески, ПРШ (превод), 66. // По дължината на нещо, на дължина. Двамата овчари .. спяха пред къшлата, легнали възнак и проснали краката си надълго. Д. Ангелов, ЖС, 150.
2. За говор или словесно изложение — в продължение на много време и много подробно, с големи подробности. Майорът почтително застанал, но спокоен и уверен в познанията си, разправяше надълго нещо. Й. Йовков, Разк. II, 162. Пазареше се надълго с търговците и винаги оставаше с убеждението, че са го излъгали. Г. Караславов,
Избр. съч. I, 325. Старият воденичар на прага / пуши със лула с разкрита пазва. / На мливаря млад с усмивка блага / нещо му надълго той разказва. Н. Ракитин, С II, 88. "Не е нужно, мислим, да казваме надълго, колко е нужна и коя полза ще принесе тази малка Числителница в душите на малолетните дечица, които постъпват на най-долний чин в сяко училище." Г. Кръстевич, БКн, 1859, май, кн. 2, ч. II, 198.
3. Остар. Книж. За дълго, продължително време; задълго, дълго. Навярно потерята се заблуди, но не надълго. Ив. Вазов, СбНУ III, 7. Внезапна вихрушка дига облаци прах, клонете на брястовете се разклащат, заскърцват, зашумяват надълго. К. Константинов, СЧЗ, 18. Обсадените едвам са могли да противопоставят 10 000 войска и пак надълго са са държали насрещу страшна и голяма сила. П. Р. Славейков, СК, 87. Опитът тъй ни говори, че нищо толкоз живо, толкоз надълго са не опазва в душата, колкото впечатленията, що остават у чловека от млади години. У, 1870, бр. 4, 55.
◊ Надълго и нашироко. Разг.; Надълго и широко. Остар. 1. Много дълго и с големи подробности. Мама много често ни беше показвала портретите на видни руски поети и писатели. И надълго и нашироко ни беше разказвала за живота на всеки един от тях. Г. Русафов, ИТБД, 57. Като зае поста на главен прокурор, побърза да свика конференция на служителите от съда и полицията и не намери какво друго да каже, та надълго и широко бръщолеви, че за в бъдеще строго щял да следи в следствения материал названията на нелегалните организации. К. Георгиев, ВБ, 47-48. 2. Остар. Книж. На различни страни, в различни посоки; насам-натам. Той се разхождаше полека надълго и нашироко, като въртеше тоя страшен куп големи ключове. Др. Цанков, ТМ (превод), 138.