НАДЪ̀НВАНЕ1, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от надънвам и от надънвам се.
НАДЪ̀НВАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от надънвам се; натъпкване, наблъскване, надумкване, набумкване.