НАДЪРВА̀РЯ, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Набивам1; надървявам. Го надървариле .. и го истерале. СбНУ, ХIII, 198.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.