НАДЪРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надървя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Набивам1 някого, обикн. с дърво; натупвам, набъхтвам, надънвам, надънквам, надървям. надървявам се, надървя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.