НАДЪРЖАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЪ̀РЖАМ¹, -аш, несв., прех. Диал. Твърдя. Може ли някой да надържа, че има една същинска свършена хубост, която да хваща място за сичките други? Тая същинска хубост,.., тя ли е само истинска? Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 30. Един царски големец връз имането надържал е, че цената на желязото във Франца е млого по-голяма, отколкото в Инглитера. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 28. надържа се безл.

НАДЪ̀РЖАМ², -аш, несв.; надържа̀, ‑ѝш, мин. св. -а̀х, св., прех. Спец. Отнемам малко от дължината или ширината на плат при шев, обикн. за да се изравни, да не увисне и под. надържам се, надържа се страд. За изравняване на ръкава и за сполучливия му вид, той леко се изпъва, а страната му откъм гърба се надържа в областта на лакътя. Т. Кръстев и др., ТГДО, 22.