НАДЪРЖАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЪ̀РЖАНЕ¹, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от надържам¹ и от надържам се; твърдене.

НАДЪ̀РЖАНЕ², мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от надържам² и от надържам се. При сглобяване на полата срещането на центровете предпазва от разместване, надържане или разтегляне на шевовете. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 67.