НАДЯЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАДЯ̀ЛВАМ, -аш, несв.; надя̀лам, -аш, св., прех. 1. Дялам известно количество или много неща; надялквам. Шим да идемя, / в чйостана [чистата] гора зялена, / там щимя да надяламя / юнашко медно каваля." Нар. пес., СбНУ III, 75. Надялах трески за огъня. // Дялам нещо на много места или изцяло; надялквам. Децата надялаха чина с ножчетата си.

2. Разш. Насичам нещо на много парчета или изцяло. "Земи брадва, мари Енке, насечи ма, / насечи ма, мари Енке, на две, на три, / .., / на четири, мари Енке, надялай ма." Нар. пес., СбНУ XLVI, 240.

3. Прен. Разг. Разкритикувам, обругавам; нахоквам, накастрям, надирам. Ти ще си обясниш безпокойството ми, като ти кажа, че колчем се срещам с Толова, първата му дума,.., е да ми съобщи за някоя печатна псувня против мене: "Видя ли какво са те надялали?" Ив. Вазов, Съч. IХ, 112. надялвам се, надялам се страд. надялвам си, надялам си възвр. от надялвам в 1 знач.