НАЕЗДНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЀЗДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Ездач, конник. Той са отличавал с предприемчив и неукротим характер, славял са като първий наездник .. и никой не бил по-храбър от него в лова на левовете в атласките гори. Н. Михайловски, РВИ (превод), 242-243. Около засядание на слънцето се чуват гърмежи от топове и тозчас сичките каляски се оттеглюват от мегданя. На тяхно място се изваждат хубави коние, които тичат по отворений път без наездници. Т. Икономов, ЧПГ, 32. В 1829 г. аз имах близки сношения с тие села .., дето са въди една твърде добра порода коне,.., които особено са уважават от бошнашките наездници. НБ, 1876, бр. 26, 102. // Предводител на конен отряд. Йордаки — някогашнийт наездник на исмаискийт паша, като познайник, поздравлявал госта и неговий наместник. Ст. Ботьов, К (превод), 139. Те [йезуитите] намерили друг человек,.. Новий тоя самозванец дошъл в Росия, подкрепян от разбойническите чети,.. Още ся присъединили с него и литовските конфедерати и велможи: рожинский княз .. и лисовский наездник. Д. Душанов, ИПХЧ, 184.

— Рус. наездник.