НА̀ЕЗМО

НА̀ЕЗМО, мн. няма, ср. Остар. и диал. Светена вода. На чиста сряда отиват в черква, слушат литургия, пият наезмо и се връщат дома. СбНУ ХVI-ХVII, 28.

— От гр. Bγίασμα 'аязмо'. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

Списък на думите по буква