НАЕМАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЀМАМ1, -аш, несв.; наѐма, -еш, мин. св. наѐх, прич. мин. страд. наѐт, св., прех. 1. Вземам нещо под наем. Жилището на Торосян съответствуваше винаги на успеха му в търговията. Когато пропадаше, арменецът наемаше евтин апартамент, а когато се издигаше, живееше като княз. Д. Димов, Т, 132. Защо бе наел Яворов тази неподходяща за поет квартира в най-шумната, в търговската част на града? М. Кремен, РЯ, 53. Много често летовници наемаха моторницата за кратки разходки из залива или за по-далечни екскурзии до Анхиало или Емине. П. Вежинов, ДБ, 8. Двамата наели една градина и започнали да садят зеленчук. А. Каралийчев, ПГ, 53. // Заплащам, обикн. на собственика на файтон или друго превозно средство, за да ме вози или за да ми предостави превозното средство за временно ползване; вземам. Чона Василица Добрева излезе от затвора един съботен ден, следобед. Цанко на своя глава нае един файтон и тържествено я откара вкъщи. В. Геновска, СГ, 192. Наеха кола и обиколиха цялото крайбрежие. △ Наех велосипед за два дни.
2. Вземам, привличам някого за временна работа срещу заплащане и при определени условия. По времето, когато баба Ставрула останала вдовица и решила да си построи вила в кьошковете, наела майстор да издяла камъни с разни украси за оградата. П. Славински, МСК, 12. Веднъж баща му си дошъл .. и казал, че му е намерил добра работа в голямото село, което се белеело в равнината. Някакъв богат селянин се съгласил да наеме момчето, за да пасе добитъка му. П. Стъпов, ГОВ, 14. Най-после той намери работа — наеха го за цигулар в струнния оркестър, който всяка вечер свиреше в бирария "Здравец". А. Гуляшки, Л, 11. Димитър малко пътуваше — колкото да сложи в някое темпло нарисуваните от него икони .. Когато вземеше пари, наемаше пазванти да го пазят по пътя. Вл. Свинтила, СЗЗ, 66. наемам се, наема се страд. — Вдругиден почваме беритбата [на гроздето]. Трябва да се наеме още една кола за гарата. К. Константинов, СЧЗ, 180. На другия ден ханът на Кольо Ямуков се нае за десетина деня от дикиджийския [обущарския] еснаф. Осем от стаите станаха училище за майсторите. Д. Немиров, Б, 84.
НАЀМАМ3, -аш, несв.; наѐма, -еш, мин. св. наѐх, прич. мин. страд. наѐт, св., прех. Диал. Поемам, тръгвам, като обикн. изкачвам нещо. Връвели, что са връвели, / наели гора зелена, / настали поле широко. Н. Геров, РБЯ III, 158. наемам се, наема се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЀМАМ СЕ1, -аш се, несв.; наѐма се, ‑еш се, мин. св. наѐх се, св., непрех. Заемам се да правя нещо, обикн. трудно или неприятно; нагърбвам се. Повествователят, който се е наел да рисува живота, няма право да премижава пред мрачните му страни. Ив. Вазов, Съч. IХ, 218. Влезлите имаха важни и надути лица, сякаш искаха да покажат, че те са се наели с една работа, която не е за всички. Й. Йовков, Ж 1945, 21. Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по огнищата, старците по механите, децата по улиците. Никой се не наел мечката да убие, селото от зло да отърве. Елин Пелин, ПР, 143. Сега,.., според както познавам онез места и кървавата история на тези места,.., аз се не наемам да мина през това място нощя сам. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 48.