НАЕМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАЀМВАМ1, -аш, несв.; наѐмна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наѐмнат, св., прех. Остар. Наемам1. В същото време тя заръча да изчистят каруците и да наемнат .. коне. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 307. наемвам се, наемна се страд. Черногорци досега не са давали да ся наемва войска с пари от них, пак може и сега да не щат. БДн, 1857, бр. 10, 39.
НАЀМВАМ2, -аш, несв.; наѐмна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наѐмнат, св., прех. Диал. Наемам2, поемам. Мария платно събира, / отива да го набелва / на тиха бяла Росица. / .. / На бели камък стъпала, / бяло си платно наемва. Нар. пес., СбВСт, 56. Като са мома ожени, / мъжки кахъри наемва. Нар. пес., СбНУ Х, 33. наемвам се, наемна се страд.
НАЀМВАМ СЕ1, -аш се, несв.; наѐмна се, -еш се, мин. св. наѐмнах се, св., непрех. Остар. и диал. Наемам се1; нагърбвам се. — Поотлекна ми, дядо Тодоре, рече болният, трий още.. — Да не те лъжа — не се наемвам на такава рана, в която може и куршумът да е вътре. Ц. Гинчев, ГК, 266. Сякога са намерваше накрая на леса един дървар със сина си, които показваха на пътниците прекрасна гостиница, близолежаща,..; детето даже са наемваше да ги заведе. Н. Михайловски, ПА (превод), 56-57. Ако той ся разболее, тя с най-голямо усърдие ся наемва за лекуванието му. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 41. Обзалагая са овчери, /.. / който Марийка измами, / голям обзалог жа земе — / .. /Никой са не е наемнал. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 185.
НАЀМВАМ СЕ2, -аш се, несв.; наѐмна се, -еш се, мин. св. — ах се, св., непрех. Диал. Правя усилие за нещо, с усилие правя някакво движение, повдигам се или тръгвам, насочвам се нанякъде; напъвам се. Вранка наколеничи, лениво се наемна няколко пъти и стана. Ил. Волен, МДС, 91. Телич изруга, заби пети в земята, сви се с наведена глава и като се наемна, дигна свирджията. Н. Кирилов, ПД, 21. Тъкмо когато слугинята се наемна да прескочи вадичката.., Кирил ѝ тури крак. Т. Харманджиев, КЕД, 99.