НАЕМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЀМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. За човек — който е нает, ангажиран за определена работа, дейност срещу заплащане. Развитието на капиталистически отношения в страната води неизбежно.. до възникването на нови класи — буржоазия и наемни работници. Ист. Х и ХI кл, 119. Големите богатства позволили на Иван-Асен II да създаде силна наемна войска от кумански наемници. Ист. VII кл, 36. Българите изведнъж се видяха, че ги третират не като безкористни съюзници, а като наемна войска от нехранимайковци. Ив.Вазов, Съч. VI, 101. Ние пак срещаме в числото на спомагателните или на наемните войски тие.. хуни. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 55.

2. Обикн. за труд — който се извършва срещу определено заплащане при известни условия. Простото стоково производство е изходен пункт за развитието на капиталистическото стоково производство. Негова главна отличителна черта е експлоатацията на наемен труд. Ив. Янков и др., ОК, 82. В много трудови песни той [народът] изплаква мъката си от ангарията, гурбетчийството и другите форми на наемен труд. Христом. VI кл, 10.