НАЀМНИЦА

НАЀМНИЦА ж. Жена наемник (във 2, 3 и 4 знач.). Тържеството обаче на певачката зеха да не могат да търпят и други някои господжи. — Хубава работа, тази наемница на събранието да ся занимава тя с бея. П. Р. Славейков, ЦП V (превод), 82. И самата плащана наемница доилка, като го знае, че е незаконно — копеле, презира го и без присърце го гледа. СбНУКШ III, 238.

Списък на думите по буква