НАЕМОДАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЕМОДА̀ТЕЛ м. Лице, което дава под наем жилище, магазин и под. Нескончаеми са били страданията на основния учител.., неговата съпруга и двете му деца —

гонени от наемодатели, оставали на улицата без покрив. РД, 1949, бр. 122, 2. Случва се и наемодатели да не пущат квартирантите в наетите от тях жилища. ВН, 1959, бр. 2509, 2. София — на хазяите и наемодателите — тя го посрещна недружелюбно. А. Гуляшки, МТС, 14. В началото на летния сезон главната грижа на наемодателите е да напълнят своите хотели и почивни станции с летовници. Ив. Мирски, ПДЗ, 116. // Рядко. Човек, който дава под наем за обработване земя. Наемателят по правилата на изполицата дава част от изработените продукти безвъзмездно на своя наемодател срещу наема, а другата част е задължен да продава само на собственика на земята. С, 1951, кн. 1, 189.