НАЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЀТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наема като прил. 1. Който е ангажиран да върши определена работа, дейност срещу известно възнаграждение, заплащане. През октомврий се спущат от планината наети работници на чети по 100 и повече души и почеват да работят по нивите. Т. Икономов, ЧПГ, 28. Наетите постоянни и временни работници не са достатъчни.

2. Който е взет под наем. Целият му капитал е оставен под пепелището на наетия магазин. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 281. Русан се качва на наетата каруца и потегля за Диканя. Ив. Карановски, Разк. I, 111. Съдът,.., е длъжен незабавно.. да издаде заповед за изпразване на наетото помещение. Хр. Даалиев, ТИА, 142. Наето облекло.

НАЀТ м. Диал. Намерение, готовност; ниет. — Какво правят? — Там е работата, че нищо не правят и нямат нает да правят. Ем. Станев, ИК III и IV, 303. Тази война няма да свърши скоро. Големи аслани са се сблъскали, няма нает да падне някой. Г. Караславов, ОХ I, 277. — А бе вие луди ли сте, или нает имате да полудявате? З. Стоянов, ЗБВ III, 107. Само поп Матей, с нает да се примири / и двете партии, ../ и тези, и онез навиква, убеждава. П. П. Славейков, КП ч. II, 75.

◊ Сторя нает. Диал. Със следв. изр. със съюз да. Решил съм; реших. Стори нает да се върне, да му каже право — ей такъвзи си е бил от малък. П. Тодоров, И I, 102. Иван Калинке думаше: / — Калинке, либе Калинке, / таз вечер нает съм сторил / у вас на сгледа да дойда. Нар. пес., СбВСт, 766.

— От ар. през тур. niyet.