НАЖАБУРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЖАБУ̀РКВАМ, -аш, несв.; нажабу̀ркам, -аш, св., прех. Нажабурвам, нажабурявам. — Трай, булка, за хубост! — ми каза той, като ми подаде извадения зъб,.. — А сега си нажабуркай устата от тази вода — ми посочи той едно бирено шише. Г.Белев, ПЕМ, 37. // Натопявам, намокрям. Конете зачаткаха по мокрия калдъръм около герана, нажабуркаха си муцуните във водата, ала не пиха. И. Петров, МВ, 136.

НАЖАБУ̀РКВАМ СЕ несв.; нажабу̀ркам се св., непрех. Нажабурвам се; нажабурявам се.