НАЖАБУРЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЖАБУ̀РЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд от нажабурча като прил. Диал. За уста, муцуна и под. — който е пълен с някаква течност. Тя [баба Кируха] въведе двамата цигани вкъщи, наля им по една-две ракии,.. Те лакомо ядяха и отвреме-навреме току се обадеше някой от тях с нажабурчени уста. Ил. Волен, РК, 38.