НАЖАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАЖАЛЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нажаля като прил. 1. Който изпитва тъга, мъка, огорчение; натъжен, наскърбен, скръбен, тъжен. Нажалени деца. Нажалени близки. ● За сърце, душа. — .. Мене ми се иска понекогаш и да се посмея, и да попея, ама сѐ нещо ме спира, сѐ с половина сърце... Аз и на Господа като се моля, с нажалено сърце се моля. Д. Талев, ПК, 349. Дечица, вейчици кършете / за цветний празник Връбница, / да го посрещнем пак със цвете — / а с нажалени сърца. П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 64. И призори сполетя я слана — / възрадва се душа ми нажалена... / Наоколо ми скоро тишина / ще да настане, тишина свещена. П. П. Славейков, СЩ 1916, 90.

2. Който изразява тъга, мъка, огорчение; натъжен, наскърбен, скръбен, тъжен. Из нажалените му очи,..., извираха сълзи. Елин Пелин, Съч. II, 97. Гина проплаква: — Васи‑

ле, остави тия приказки, сине!.. На състареното, нажалено лице беше изписана молба и благост. Ст. Дичев, ЗС I, 96. — Защо бе, дядо, ми се сърдиш? — попита Мулешко с нажален глас. А. Каралийчев, МИ, 23. Младият Михаил-Асен доби обиден и нажален вид. Ст. Загорчинов, ДП, 127.